Функциите, плюсове и опасности от допамина в ежедневието

Въведение

Допаминът, невротрансмитер (или просто казано - активатор на мозъчна активност), участващ в безброй физически процеси, игра ключова роля в мотивацията ни, настроенията и дори движенията ни. Нужно е да знаем, че нивата на допамина в тялото ни извън норма могат да доведат до зависимости, ментални заболявания и други невронни проблеми като Паркинсън.

Имайки предвид как допаминът може да ни помогне да се извисим или да пропаднем в много дълбока пропаст, става ясно как знанието ни върху тази част от мозъка са ключови за един здравословен, пълноценен и изпълнен със спокойствие живот, така че нека видим кои са ключовите функции на допамина и как биха ни афектирали, как ни помага да живеем и изобщо да съществуваме и как може да ни изиграе много голяма шега ако не сме внимателни с действията си.

Дефиницията на Допамин

Допаминът е просто казано невротрансмитер, което още по-просто казано е част от мозъка ни, която отговаря за комуникацията от една част на мозъка до друга част на мозъка. Благодарение на трансмитерите, ние можем да мислим, чувстваме, помним и да изпитваме емоции, като цяло без невротрансмитери като доманиа, нямаше да можем да вършим нищо.

Но тъй като тази молекула е толкова потентна и важна, тя се издига над ролята на обикновен вестоносец и взима централна позиция в определянето на дългосрочните ни мотивации и цели, помага ни да вземаме решения, участва в създаването и поддръжката на характера ни и във формирането на навиците ни. Така че общото разбиране, че допаминът просто ни помага да бъдем щастливи много подкопава задачите и постиженията му. По-подходящ прякор би бил - Молекулата на желанието.

Ролята в “Системата за възнаграждение”

Да си представим мозъка си като малък асистент на откривател, който е изгубен в невиждана досега планета и прави всичко възможно, за да оцелее. Всеки път, когато откривателят направи нещо, което го кара да се чувства добре или му помага да оцелее, мозъкът записва това изживяване и изпраща съобщение под формата на допамин, с което да сигнализира на цялото тяло и всичките си мозъчни части, че нещо хубаво се е случило.

Такива изживявания могат да бъдат изключително разнообразни, от ядене на вкусна храна, до разходка в парка, простичко съобщение от приятел и много други неща, които ни правят щастливи.

Когато нашия малък асистент открие, че нещо се е случило няколко пъти и всички тези пъти сме се чувствали в безопасност, допринесли сме за здравето си или просто сме се чувствали добре, то той си прави нотки вкарва това изживяване в дългосрочната памет и то се превръща в мотивация.

Както разбрахме по-горе, допаминът участва в създаването и поддържането на мотивациите ни като насочва вниманието ни към тези навици, кара ни да повтаряме неща, които са добри за нас и ни правят щастливи и ни помага да забелязваме по-лесни знаци и сигнали, че тези неща са близо до нас.

Истината е, че допаминът просото прескача от една мозъчна част до друга такава, като започва пътешествието си от Вентрална тегментална зона (ВТО), където бива произведен. След това се отбива на различни места като Нуклеус акумбенса, където мотивацията се превръща в реални действия или до префронталната кора на мозъка, където се вземат решения и бъдещи планове.

Пример за този процес е побеждаването в състезание, когато веднага след победата мозъкът ни произвежда допамин, който посещава ключовите зони и ние оставаме с идеята, че да печелиш е страхотно и може би ще е хубаво да го правим отново, защото се чувстваме толкова добре. В крайна сметка, след като сме повторили даденото действие като да печелим състезания достатъчно пъти, мозъкът ни започва да свързва малките признаци, че скоро ще се чувстваме добре - мириса на залата, светлините, познатите хора и др.

Какво става, когато стимулацията се повтаря многократно?

Когато наградите стават твърде предвидими и сме сигурни какво и как ще стане, Вентралната тегментална зона произвежда все по-малко и по-малко допамин. Този процес на намаляване се нарича грешка в предвиждането на възнаграждение или Reward error prediction. С други думи - получаваме повече допамин, когато нещо е по-добро от очакваното и много по-малко, котано нещо е по-зле от очакваното.

Мозъците ни обичат новите и непредвидими неща повече от всичко и същевременно скуката превзема допаминовата система, когато нещата са лесни за предсказване. Пример за това е ново заведение, в което мирише просто страхотно на кексчета и торти - първите няколко пъти, когато минавате от там просто ви се струва божествено, но след 50-тия или 100-ния път, тези сладки изделия вече са част от фона и не предизвикват никакъв интерес.

Регулация на настроения и емоции

Вече се запознахме с една част от функциите на допамина и знаем, че е добър в задачата си да ни мотивира, но е време да се обърнем към друга негова също толкова важна роля - балансирането на емоциите и регулациите ни.

Това се случва през една от най-важните пътеки, през които допаминът преминава, позната още като мезокортикалния път, който свързва източника на допамин - Вентралната тегментална зона - заедно с префронталната кора. Тази пътечка е изключително тясно свързана с нашите функции като мислене, емоции, вземане на решения и други. До голяма степен тя е и причината Префронталната кора да бъде толкова ефективна, защото допаминът дава огромен контекст за нещата, които са важни за нас и нещата, които тряБва да избягваме.

При нормални нива на допамин, които пътуват по мезокортикалния път, хората се чувстват любопитни, способни да вземат решения, емоционално заинтересовани и активни. Когато обаче нивата на допамин в тази част на мозъка са твърде ниски, настроението ни се свлича да липса на мотивация или чувства, липса на заинтересованост и неспособност за вземане на решения, дори и анхедония (липса на интерес от положителни чувства и удоволствие).

Тези симптоми са свързани с голяма част ментални разстройства като допаминергична депресия, в която проблем не е тъгата, а липсата на каквито и да били чувства, емоции и мотивация.

Молекулата на желанието също играе роля при нивата на стреса. Хората с по-добри базови нива на допамин, което означава по-високо наличие на допамин без външни фактори и мотивация, се справят по-добре в стресови ситуации и са по-склонни да издържат на високи нива на стрес, както и да запазят надеждата си и да продължат напред след труден период в живота си.

Неща като бърнаут и емоционална пренатовареност също могат да бъдат съпроводени от ниски нива на допамин, тъй като префронталната кора не може да функционира в такива условия и води до замъглено мислене, чувства за безнадеждност и прочие, които допълнително изтощават мозъка ни. Представете си компютър с бавен процесор или кола в нова държава без навигация, системите извът кортекса могат да функционират, но ние не можем да се справим със стреса и това причинява още повече щети върху всички системи.

Когнитивин функции и учене

Последната ключова и положителна роля на допамина, която ще разгледаме е функцията му в когнитивното и логическо мислене, както и в ученето на номи умения, факти и дори в училище.

Както вече знаем префронталната кора и ключова за емоциите, а допаминът е ключов за нея, но това дуо участва и в мисленето. Здравословните нива на допамин помагат при работната ни памет като ни позволяват да работим с повече информация в даден момент, както и да сменяме начина си на мислене по-бързо. Вниманието ни също е афектирано, защото в такава обстановка можем да задържим дълбочината на фокуса си над важни неща за по-дълго време.

Запомнянето и ученето на нови неща, било то от грешки или от успехи, също е засилено, защото мозъкът ни може да се адаптира и да упражнява пластичността си (свойството му да се променя). Тоест, ставаме по-склонни да си вземаме поуки от грешките си и да забелязваме успехите, когато имаме достатъчно допамин под ръка, което от своя страна ни помага в социални ситуации, в работата и в ежедневието като цяло. [10]

Интересното обаче е, че при твърде високо наличие на допамин, тези плюсове се изтриват и губич възможността си да учим по-добре и да се фокусираме. Можем да си представим този феномен като обърната буква U, където високата част носи оптимални ползи за нас, точно тази част символизира и оптималните нива на допамин, намиращи се някъде в средата.

Това ни казва, че балансираните нива на допамин са много по-важни от високите точки, които много хора се опитват да постигнат в ежедневието. Оказва се, че така си вредят повече, отколкото разбират и предполагат.

Как допаминът може да ни навреди

Както вече загатнах, допаминът може да е нож с две остриета и тази система, която ни помага да оцеляваме от хиляди години, може да се окаже пагубна в модерния свят на Всичко и Веднага, но нека погледнем защо е така.

Дерегулация на допамин и зависимости

Допаминът ни помага да намираме добрите за нас неща, но какво ако се претоварим с твърде много от тези добри неща? Това води до пристрастяване към каквото и да било.

Тези действия, които могат да варират от наркотични вещества, до социални медии или хазарт, моган да създадат изкуствено високо изпускане на допамин в системата за възнаграждение, което ни кара да влезем във вид еуфория.

Това автоматично води до спад на допамина под базовото ниво, тоест чувстваме се по-зле от обикновено, защото допаминът ни е твърде занижен, за да функционираме правилно, а запасите ни са свършили. Еуфорията винаги е последвана от дисфория в света на допамина.

Други рискове включват и компулсивни разстройства, девиантно държание като агресия и скъсяване на фокуса до източника на еуфорията - всички други неща като връзки, храна и новости, стават маловажни.

Този момента на промяна на фокуса на целия мозък прави зависимостта сериозно неврологично заболяване, а не просто морална дилема, защото човек е физически неспособен дори да прави разлика между краткосрочни и дългосрочни интервали на време.

Твърде високите нива обаче могат да доведат и до други неврологични проблеми като халюцинации, психоза и дори шизофрения. Това се случва в много малък процент от екстремните случаи на твърде високи нива на допамин, но все пак е възможно, когато става дума за Мезолимбичната система, която е свързана с възнаграждението и функциите на мозъка да запомня добрите и положителни преживявания.

Заключение

В заключение, допаминът е ключов невротрансмитер, който влияе на широк спектър от когнитивни и емоционални процеси, жизненоважни за ежедневното функциониране. Неговите роли в мотивацията, системата за награда, регулирането на настроението и ученето подчертават значението му за човешкото поведение и психичното здраве. Ползите от допамина се изразяват в насърчаване на устойчивостта, подобряване на когнитивната функция и улесняване на емоционалната регулация. Въпреки това, неговият дисбаланс крие сериозни рискове, включително зависимости, разстройства на настроението и нарушено вземане на решения. Тази двойствена природа подчертава необходимостта от балансирана допаминова система, тъй като както недостигът, така и излишъкът могат да доведат до неблагоприятни последици. Чрез по-дълбоко разбиране на функциите, ползите и потенциалните заплахи, свързани с допамина, можем да разработим насочени интервенции, които не само намаляват рисковете от неговата дисрегулация, но и подобряват цялостното психично благосъстояние. С напредъка на научните изследвания, получените прозрения ще бъдат от съществено значение за развитието на терапевтични стратегии и насърчаването на по-здравословен начин на живот, който поддържа оптималната функция на допамина.

Библиография

1. Méndez-Álvarez, E., & Soto-Otero, R. (2004). Dopamine : A double-edged sword for the human brain.

2. Genç, M. E., & Özdamar, E. N. (2021). Dopamine: The Amazing Molecule. https://doi.org/10.5772/INTECHOPEN.95444

3.Bromberg-Martin, E. S., Matsumoto, M., & Hikosaka, O. (2010). Dopamine in motivational control: Rewarding, aversive, and alerting. Neuron, 68(5), 815–834.

4.Schultz, W. (2016). Dopamine reward prediction-error signalling: A two-component response. Nature Reviews Neuroscience, 17(3), 183–195.

5. Volkow, N. D., & Morales, M. (2015). The brain on drugs: From reward to addiction. Cell, 162(4), 712–725.

6. Dunlop, B. W., & Nemeroff, C. B. (2012). The role of dopamine in the pathophysiology of depression. Archives of General Psychiatry, 69(4), 327–329.

7. Russo, S. J., & Nestler, E. J. (2013). The brain reward circuitry in mood disorders. Nature Reviews Neuroscience, 14(9), 609–625.

8. Arnsten, A. F. T. (2015). Stress weakens prefrontal networks: molecular insults to higher cognition. Nature Neuroscience, 18(10), 1376–1385.

9. Salamone, J. D., Yohn, S. E., López-Cruz, L., San Miguel, N., & Correa, M. (2016). Activational and effort-related aspects of motivation: Neural mechanisms and implications for psychopathology. Brain, 139(5), 1325–1347.

10. Cools, R., & D’Esposito, M. (2011). Inverted-U–shaped dopamine actions on human working memory and cognitive control. Biological Psychiatry, 69(12), e113–e125.

11. Arnsten, A. F. T., Wang, M., & Paspalas, C. D. (2012). Neuromodulation of thought: Flexibilities and vulnerabilities in prefrontal cortical network synapses. Neuron, 76(1), 223–239.

12. Belujon, P., & Grace, A. A. (2017). Dopamine system dysregulation in major depressive disorders. International Journal of Neuropsychopharmacology, 20(12), 1036–1046.

13. Volkow, N. D., Wang, G. J., Kollins, S. H., et al. (2009; reaffirmed in 2019). Evaluating dopamine reward pathway in ADHD: Clinical implications. JAMA, 302(10), 1084–1091.

14. Howes, O. D., & Kapur, S. (2012). The dopamine hypothesis of schizophrenia: Version III—The final common pathway. Schizophrenia Bulletin, 38(5), 962–970.

15. Volkow, N. D., & Morales, M. (2015). The brain on drugs: From reward to addiction. Cell, 162(4), 712–725.

16. Montag, C., & Reuter, M. (2017). Internet addiction: Neuroscientific approaches and therapeutical implications including smartphone addiction. Springer International Publishing.

17. Howes, O. D., McCutcheon, R. A., Owen, M. J., & Murray, R. M. (2017). The role of genes, stress, and dopamine in the development of schizophrenia. Biological Psychiatry, 81(1), 9–20.

18. Treadway, M. T., & Zald, D. H. (2013). Parsing anhedonia: Translational models of reward-processing deficits in psychopathology. Current Directions in Psychological Science, 22(3), 244–249.1.

19. Poewe, W., Seppi, K., Tanner, C. M., et al. (2017). Parkinson disease. Nature Reviews Disease Primers, 3, 17013.