Интернет зависимост

В ежедневието ни много често чуваме, че хората развиват зависимост към много различни вещества и навици като наркотици, определени храни или мастурбация. Една от най-разпространените, обаче може би е една от най-нормализираните, а именно интернет зависимостта. В годините, където интернет е навсякъде около нас, почти всеки бизнес има приложение, най-желаната професия от деца е да бъдат инфлуенсъри и социалните медии правят милиони долари всеки ден, не би трябвало да ни изненадва, че повечето хора прекарват поне по няколко часа на ден в интернет, по една или друга форма.

Всичко това на пръв поглед може би не е толкова зле, но може би родителите на всички деца са универсално прави - телефонът е виновен. Точно това ще разгледаме в тази статия - какво причинява прекомерната употреба на интернет като социални мрежи, видео игри, онлайн шопинг и подобни, колко опасно е да се прекалява с употребата на интернет и какви са последствията на психологическо ниво и как можем да променим навиците си. Преди това обаче, нека дадем малко повече светлина върху феномена “интернет зависимост”.

Определение

Интернет зависимостта или “Internet addiction disorder” не е официално приета като психическо разстройство нито от Американската психиатрична асоциация (APA), нито от Световната здравна организация(WHO). Причината е, че е не е сигурно дали този вид зависимост е различна от други ментални заболявания, които вече са официално разпознати като Разстройство на импулсния контрол (хазартната зависимост например е разпозната като РИК). Друга причина е, че понятието “интернет зависимост” включва твърде много разнообразни навици, които варират от интернет игри, скролване в социални мрежи, постване, онлайн шопинг, онлайн хазарт, гледане на сериали и т.н.

Въпреки липсата на официално определение и изключително общата природа на интернет зависимостта, можем да наложим определени симптоми и терминология, с които да разпознаем хора, които страдат от това разстройство. Първият опит да се даде точен тармин идва още през 1996-та година, което гласи - “Разстройство на импулсния контрол, което на включва психоактивно вещество”. Простото определение в случая е напълно достатъчно, защото описва природата на този вид зависимост много точно, дори и да е приложимо и за други зависимости като хазартната.

Симптоми

За целите на тази статия, симптомите са много по-важни и за това ще отделим повече време на тях. За съжаление отново официално разпозната симптоматика, така че ще се спрем на симптомите, които се забелязват при всяка зависимост и към разпознатите специфично при зависимостта към видео игри, за да създадем сравнително определителен набор от симптоми, които може и да не са приети от световните организации, но които ще ни помогнат да разпознаем проблема много по-лесно.

Това е списъкът с определени симптоми, които можем да определим като приложими за интернет зависимостта като цяло, без значение от специфичната употреба или дейност, с която свързваме интернет:

1. Преокупация (Preoccupation) - Прекомерно мислене и концентрация върху любимата онлайн дейност, може да включва минали събития или очакване на следващата употреба.

2. Симптоми на отделяне (Withdrawal) - Преживяване на негативни чувства при отделяне от интернет като раздразнителност, депресия, притеснение, тъга и други.

3. Толерантност (Tolerance) - Нуждата да се отделя повече и повече време в любимата дейност, за да се постигне същия ефект на задоволство.

4. Продължителна употреба (Continuation) - Продължителна употреба въпреки съзнаването на потенциални негативни психологически и физически последствия

5. Нарушен самоконтрол (Impaired control) - Загуба на контрол върху импулсите за употреба на интернет и неуспешни опити за намаляване на употребата на интернет, въпреки желанието навикът да бъде спрян

6. Ескейпизъм (Escapism) - Употреба на интернет като главен инструмент за справяне с негативни емоции като тъга, притеснение, безнадеждност, вина и други.

7. Повишен приоритет (Increasing priority) - Интернет употребата се превръща във всекидневен приоритет и се предпочита пред други дейности и хобита

8. Загуба на други интереси (Loff of interests) - Загуба на мотивация и интерес към други занимания и дейности, дори и преди да са били приятни за правене

9. Продължителност (Duration) - Симптомите трябва да се наблюдават в продължителност от поне 12 месеца

Всички симптоми сочат главно към прехвърлянето на ежедневните цели и вниманието на човек върху употребата на интернет. Могат да се наблюдават различни нива на тежест на всеки от симптомите. Например някои хора могат да мислят за интернет докато просто изпитват скука, докато други могат да мислят за интернет дори и по време на друга стимулираща дейност като прекарване на време с приятели, работа, учене и др. Също е важно да се отбележи, че не винаги е нужно всички симптоми да бъдат на лица, за да можем да определим даден човек за зависим, както се наблюдава и при зависимост към вещества. Някои хора могат да продължат да имат други хобита, но да продължават да бъдат зависими към интернет дейности.

Най-важното, което трябва да забележим от таблицата е, че хората, които са зависими към интернет не могат волево да спрат тази дейност, без значение колко се опитват. За тях това се превръща в компулсивен навик, който в последствие създава бариера между когнитивното (съзнателното) мислене и импулсивните решения. Това означава, че хората постепенно започват да се обръщат към интернет машинално, без дори да го планират или да го искат, защото мозъкът им е свикнал да получава облекчение и допамин от тази специфична интернет дейност. Няма да навлизам в детайл как работи допаминовата система на мозъка в тази статия, но ако имате интерес и искате да разберете повече за “задкулисието” на зависимостите от когнитивна гледна точка - вижте тази статия.

Причинители

След като вече знаем какво горе долу означава интернет зависимост и какви са примерни симптоми за такъв вид разстройство, вече отделим малко време над причините за манията. Има огромен брой теории, които опитват да обяснят този феномен, които варират от когнитивни причини, до социални и детерминистични, така че няма да можем да се спрем над всички. За това ще се спрем само на най-признатите и най-интересни теории, както направихме със симптоматиката.

На първо място имаме гака нареченият “ACE-model”. Според него зависимостта към интернет идва от самия дизайн на интернета, който предлага огромни нива на анонимност, удобство и ескейпизъм (Anonymity, convenience and escapism). Всеки може да каже всичко, което иска да каже, без да се притеснява за социалните ефекти. Всеки може да намери всяка информация, от която се нуждае, или да купи всичко и то без дори да напусне собственото си легло. Всеки може да намери изход на проблемите си от истинския свят като се разсейва в интернет или намира хора с еднакво мислене, отново без да трябва да се полагат каквито и да било усилия. Това удобство може да бъде полезно на пръв поглед, защото решава много проблеми на хората, спестява време, енергия и други, но всъщност крие много големи рискове.

Това олесняване на роцесите кара мозъците ни да свикват с тази лекота и съответно свикваме с удобствата, които идват от интернет и с лесното задоволство, което получаваме. Мозъците ни харесват да правят нещата по най-лесния начин, което в случая на интернет означава, че можем да получаваме чувство на задоволство без да правим нищо освен да скролваме и да цъкаме бутони. Страшното тук е, че този зарибяващ дизайн постоянно се променя и става все по-добър в това да сграбчи вниманието ни и да ни накара да прекараме още повече време пред екраните - всяка голяма компания, което прави парите си през интернет, постоянно подобрява своите стратегии за привличане на вниманието и безброй хора прекарват повече и повече време, оставяйки се на подсъзнателната си прищявка да погледнат поредното известие, да си починат малко с телефона и така нататък.

Следващата теория е наречена “Cognitive-behavioral model of pathological internet use” или на бълтарски - Когнитивно-поведенчески модел на патологичната интернет употреба. Той обяснява интернет зависимостта като причинена от вече съществуващи психологически проблеми като депресия, притеснение, други зависимости, ОКР и други подобни. Идеята е, че хората, които вече страдат в ежедневието си или вече имат някакво заболяване, са по-склонни да си обърнат към лесни за достъп източници на допамин и задоволство, които след продължителна употреба се превръщат в главния или единствения източник на позитивни чувства. Класически пример за коморбидност. Теорията разпознава два вида интернет зависимости - Специализирана и Генерализирана. Специализираната включва определени навици като порнография, видеоигри, пазаруване, хазарт и други. Генерализираната включва хора, които са фиксирани към самия интернет, без значение от определената дейност. Тази теория ни води до един омагьосан кръг, където по-високото привикване с интернет и по-задълбочната употреба не помагат с решаването на проблемите на човека в истинския му живот и го изолират, което води до още по-голяма нужда от бягство от реалността и съответно по-голяма употреба на лесно-постижим допамин от електронни устройства.

Третиата теория, която ще разгледаме е доста интересна и се базира на идеята, че интернет зависимостта е вид фаза, през която всеки потребител преминава. Джон Грохол (създател на теорията) вярва, че хората преминават през тр ифази, когато използват интернет. Първата е фазата на омагьосване (Enchantment), когато човек да пръв път използва интернет, той се зарибява към новото чувство за свобода и се впечатлява от всичко, до което вече има достъп. Това е фазата, в която човек може да изпадне в зависимост, но според Грохол това не е единствената стъпка. След като човек е омагьосан от интернет, той се насочва към фазата разочарованието (Disillusionment), където започва да осъзнава, че прекарва твърде дълго време в интернет и съответно започва да избягва определени дейности като интернет игри или социални мрежи. Третата фаза е фазата на баланса (Balance), където хората се научават да използват интернет по по-здравословен начин и да регулират времето си добре. Теорията казва, че хората, които изпадат в дълбока интернет зависимост са тези, които не успяват да преодолеят първата фаза и се нуждаят от външна подкрепа, за да го направят.

Различните теории се спират на различни места от психиката на човека, но всички имат един общ детай и това е бягството на човека от реалността. Ако реалността на хората беше достатъчно ползотворна и добра, интернетът нямаше да бъде по-впечатляващ от ваканция до морето, но проблемът е, че за много хора единственият комфорт, до който те могат да се докоснат, идва през екрана. Без значение дали говорим за видео игри, порнография или шопинг, да се докоснат до нещо, което облекчава стреса, тъгата или притеснението от всекидневния живот, може да бъде животопроменящо и се оказва наистина такова. Интернет употребата е просто един маладаптивен начин за справяне с проблемите, който се превръща в навик и в компулсивна употреба. Детайлите как става този процес не са толкова важни, колкото е важно да осъзнаем защо хората изобщо се обръщат към интернет ако повечето от нас осъзнават рисковете и негативните последици.

Лечение

Е, вече се спряхме на общо определение, имаме базова симптоматика и знаем защо хората се обръщат към интернет и защо развиват зависимост. Време е да се спрем на най-важната част от тази статия, а именно - как можем да решим проблема или да помогнем на близките си, които се нуждаят от подкрепа.

Най-базовите начини за лечение на този проблем идват от когнитивно-поведенческата психология. Тя ни учи как да контролираме импулсите си и как променята на поведението ни може директно да афектира и да промени чувствата ни. С други думи, ако се научим как да се контролираме, зависимостта няма да има контрол върху нас. Този тип терапия предлага следните стратегии за контрол:

1. Успешен мениджмънт на времето

2. Разпознаване на вредите от интернет

3. По-високо съзнание за импулсите

4. Разпознаване на дейности и идеи, които ни карат да използваме интернет

5. Контрол на емоциите

6. Създаване на интерес в други хобита

Тези съвети могат да бъдат приети за очевидни или за животопроменящи, в зависимост от човека, който ги чете. Те със сигурност са изключително полезни сами по себе си и могат да доведат до подобряване на живота на много хора, които страдат от интернет зависимост и не само. Ако човек познава своите собствени нужди от интернет, разпознава емоциите си и знае как да ги менажира, умее да поставя граници върху себе си и да ги контролира, то импулсите ще отслабнат значително и справянето с тях ще бъде много по-лесно.

Аз бих добавил и специфична стъпка за справяне с интернет, а именно - разбирането, че всичко в интернет вижда нас хората като продукти - всеки иска да се добере до вниманието ни и начините, по които компаниите правят това стават все трудни за разпознаване. Добре е да сме информирани за това и да гледаме на интернет като инструмент, който ни помага в определени задачи, а не като нещо, което е наш незаменим приятел и постоянна част от животите ни.

Проблемът е, че ако се използват само решения, които контролират импулсите, рискуваме да прехвърлим зависимостта към друг навик или в момент на слабост да се върнем към зависимостта, което се нарича ремисия, а това може да е пагубно за човек с ниско самочувствие или съпътстващи заболявания. За мен е наложително когнитивно-поведенческите стратегии да бъда комбинирани и с друг вид терапия като мотивационна терапия, транзакционен анализ, екзистенциална терапия и други.

Успешната терапия може да намали нуждата от всякакъв вид ескейпизъм, да ни помогне да разберем защо имаме нужда от бягство, помага ни да разрешим вътрешните си проблеми като страх от смъртта, липса на смисъл и други вкоренени страхове, които се показват като маладаптивни механизми за справяне като зависимост към интернет.

Макар и рядко срещани, 12-стъпкови програми за интерент зависими също съществуват и могат да бъдат от голяма подкрепа при много хора. Въпреки че не са ефективни при 100% от случаите, тези програми дават ясни стъпки за справяне с проблемите и рисковете, дават подкрепа и общност от хора с подобни проблеми и свободен обмен на информация. Все неща, които са полезни и ползотворни. Дори и разбирането, че тези 12 стъпкови програми наподобяват култ и карат хората да са зависими към самата група е по-ползотворно за ежедневието на хората и за тяхното качество на живот, отколкото зависимостта към интернет, която рядко води до ползотворни последици.

В обобщение на стратегиите за интервенция - важно е човек да разбере своите импулси, да има стратегии за самоконтрол и да може да определя и контролира емоциите си. Психологическата помощ може да олесни тези процеси и със сигурност ще ги допълни като предлага по-дълбоко разнищване на проблемите и разстройства, които могат да доведат до интернет зависимост. И накрая, 12-стъпковите програми са добро място за намиране на външна подкрепа.

В крайна сметка интернет зависимостта не е просто личен проблем, а социален феномен, който разкрива слабите места на съвременното общество. Колкото повече технологиите се сливат с живота ни, толкова по-трудно става да направим разграничение между истинската ни идентичност и дигиталния ни образ. Интернетът вече не е просто средство за комуникация, а пространство, в което хората търсят принадлежност, смисъл и признание. Именно това превръща зависимостта към него в нещо по-дълбоко – в опит за компенсиране на липсите, които реалността не успява да запълни.

Важно е да осъзнаем, че решението не е в пълното отричане на интернет, а в съзнателното му използване. Когато приемем, че интернет е инструмент, а не заместител на живота, можем да започнем да възвръщаме контрола над вниманието и времето си. Терапията, саморефлексията и изграждането на устойчиви лични връзки в реалността са не просто начини за лечение, а и форма на психологическа превенция – начин да възпитаме поколение, което използва технологиите без да им робува.

Може би най-важната стъпка е да разберем, че борбата със зависимостта не е борба срещу интернет, а за човека – за неговата способност да избира, да усеща и да живее в настоящето. Защото колкото и да се развива дигиталният свят, нуждата от истинска човешка свързаност винаги ще остане нашият най-силен източник на смисъл и баланс.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. American Psychiatric Association. (2013). Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (5th ed., DSM-5). Arlington, VA: American Psychiatric Publishing.

2. Young, K. S. (2001). A cognitive-behavioral model of pathological internet use. Computers in Human Behavior, 17(2), 187-195.

3. Young, K. S. (2007). Cognitive behavior therapy with internet addicts: Treatment outcomes and implications. Cyberpsychology & Behavior, 10(5), 671-679.

4. Young, K. S. (2013). Treatment outcomes using CBT-IA with internet-addicted patients. Journal of Behavioral Addictions, 2(4), 209-215.

5. Caplan, S. E. (2002). Problematic Internet use and psychosocial well-being: Development of a theory-based cognitive-behavioral measurement instrument. Computers in Human Behavior, 18(5), 553-575.

6. World Health Organization. (2019). International Classification of Diseases (11th Revision - ICD-11). Geneva, Switzerland.

7. Davis, R. A. (2001). A cognitive-behavioral model of pathological internet use (PIU). Computers in Human Behavior, 17(2), 187-195.

8. Grohol, J. M. (1999). Too much time online: Internet addiction or healthy social interactions? Cyberpsychology & Behavior, 2(5), 395-401.

9. Chen, H., et al. (2023). Overview on brain function enhancement of internet addicts through functional neuroimaging studies. Frontiers in Neuroscience, 17, 1-12.

10. Alavi, S. S., et al. (2021). The effects of cognitive-behavioral group therapy for reducing internet addiction and improving quality of life in students. Journal of Behavioral Addictions, 10(1), 158-168.

11. Tunney, C., et al. (2022). Using theoretical models of problematic internet use to systematically review interventions for internet addiction in young adults. Comprehensive Psychiatry, 115, 152352.

12. Throuvala, M. A., et al. (2019). School-based prevention for adoles